Мъжка наздравица
За смъртните, но живи,
които чакат своя ред.
За женските ни ниви,
които хранят ни със мед.
За радостите днешни
и тъй за следващите дни.
За стъпките ни "грешни",
които носят благини.
За лек да бъде друма,
стоящ за тръгване пред нас.
За хубавата дума,
изказана от женски глас.
За смелостта да бъдем
достойни български мъже.
За този свят да съдим
с увисването на въже.
За силата да носим
и на живота своя кръст.
За смелостта да просим,
но пак да стигнем своя ръст.
За мъжкото достойнство,
което няма аналог.
За мъжкото ни войнство
и на успехите - залог.
© Никола Апостолов All rights reserved.
