Мъжката душа
Една жена, когато си отива,
под краката на мъжа светът се срива;
доземи вятър клоните превива,
дъжд силуета в спомени размива...
Една жена, когато си отива,
цяла вечност любов в сълза
прикрита за миг се удавя,
всемирът до болка отеснява...
В душата кътче тайно остава
все да чака и да се надява,
за друга любов ключето пази,
вратата да отключи, но не забрава...
Но само не забрава...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© П Антонова Todos los derechos reservados