Aug 25, 2024, 1:31 AM

Мъжката душа 

  Poetry » Love
5.0 / 5
175 0 5

Една жена, когато си отива,

под краката на мъжа светът се срива;

доземи вятър клоните превива,

дъжд силуета в спомени размива...

 

Една жена, когато си отива,

цяла вечност любов в сълза

прикрита за миг се удавя,

всемирът до болка отеснява...

 

В душата кътче тайно остава

все да чака и да се надява,

за друга любов ключето пази,

вратата да отключи, но не забрава...

                         Но само не забрава...

© П Антонова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
  • flying now erratic circles I'm the moth who didn't flee glutinous tongue of careless wind caught me ...
  • The stars are far, my queen, the stars are fading, drifting further. Their light is dim, my queen, t...
  • I can't stop fall, betrayed from my mind. I'm trying hard with my all, not to be blind. I'm tired to...

More works »