Мъжката душа
Една жена, когато си отива,
под краката на мъжа светът се срива;
доземи вятър клоните превива,
дъжд силуета в спомени размива...
Една жена, когато си отива,
цяла вечност любов в сълза
прикрита за миг се удавя,
всемирът до болка отеснява...
В душата кътче тайно остава
все да чака и да се надява,
за друга любов ключето пази,
вратата да отключи, но не забрава...
Но само не забрава...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© П Антонова Все права защищены
