16 jun 2024, 11:33

Мъжко А capella пеене

  Poesía
339 2 1

МЪЖКО А CAPELLA ПЕЕНЕ

 

Сега съм шепот на трева

върху плешивите баири –

и глухоняма синева

хрипти ми в гърлото – и свири.

 

Нехайник – изпилил до вик! –

душа в несвестните простори,

прехапало горчив език,

в мен миналото ви говори.

 

Стърча – по-сам от спънат кон –

в полята с мак и дива ружа.

Ако запея, ще е стон.

Заслушам ли се – ще е ужас.

 

И аз не знам – с чии гърла? –

съм пял несвестните си химни.

Нима зад розовите очила

небетата ще грейнат – зимни?

 

С каква надеждица летим? –

щом в нас и седмата душица

ведно с Вълшебния килим

се вдигна – и се срути! – птица.

 

Макар взривено, пей, сърце!

Трън беше всяка твоя буква.

Във теб Вселенското яйце

мълчанията си пропуква.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...