3 nov 2012, 13:46

Мъжко око 

  Poesía » De amor
2405 1 21

Ти си тръгна от мен като лодка

от пристанище тихо в зори...

със веслата на плавна походка

се изгуби в солените дни...

 

...а  косите ти вятърът летен

залюля, сякаш  нежно платно -

като фар нощем в тъмното свети

и очаква те мъжко око...

 

взряно нейде далеч из вълните

и събрало мечти на момче,

уморено от болката скрита -

чуден спомен в морето  влече...

 

Сухо вътре от жар притаена,

но с надежда запалващо знак:

"Ще се върнеш ли, лодчице, с мене,

аз съм в бури житейски твой бряг..."

© Михаил Цветански Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??