Мъжко око
Ти си тръгна от мен като лодка
от пристанище тихо в зори...
със веслата на плавна походка
се изгуби в солените дни...
...а косите ти вятърът летен
залюля, сякаш нежно платно -
като фар нощем в тъмното свети
и очаква те мъжко око...
взряно нейде далеч из вълните
и събрало мечти на момче,
уморено от болката скрита -
чуден спомен в морето влече...
Сухо вътре от жар притаена,
но с надежда запалващо знак:
"Ще се върнеш ли, лодчице, с мене,
аз съм в бури житейски твой бряг..."
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
