Nov 3, 2012, 1:46 PM

Мъжко око 

  Poetry » Love
2389 1 21

Ти си тръгна от мен като лодка

от пристанище тихо в зори...

със веслата на плавна походка

се изгуби в солените дни...

 

...а  косите ти вятърът летен

залюля, сякаш  нежно платно -

като фар нощем в тъмното свети

и очаква те мъжко око...

 

взряно нейде далеч из вълните

и събрало мечти на момче,

уморено от болката скрита -

чуден спомен в морето  влече...

 

Сухо вътре от жар притаена,

но с надежда запалващо знак:

"Ще се върнеш ли, лодчице, с мене,

аз съм в бури житейски твой бряг..."

© Михаил Цветански All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??