ekstasis (Михаил Цветански)
589 5042
6 ago 2013, 15:03

Мъжко сърце 

  Poesía » De amor
958 1 10

Как искам да ти подаря сърце,
днес биещо единствено за тебе,
сложи върху гръдта ми ти ръце,
без обичта ти то е непотребно.

Понякога е просто бучка лед,
щом тръгваш към раздяла с думи тежки,
въздиша като уморен атлет,
прескачащ непрестанните си грешки.

А друг път е най-сетният ти храм -
молитвеник и женското ти миро.
Обичаш да заспиваш в него, знам...
и в пулса му уверен да те има.

И само ти раняваш го до смърт
със хвърлена към другиго усмивка.
Копае в гордостта си като кърт
и в мислите присяда на запивка.

Сърцето мъжко, щом се довери,
готово е до лудост да се врича
и красотата страшно го гори,
 жигосва го отвътре - да обича.

И някога, когато спре за миг
в инфарктния си бяг от самотата,
то продължава пак да е войник
на любовта си – истинска и свята.

© Михаил Цветански Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??