Мъжко сърце
Как искам да ти подаря сърце,
днес биещо единствено за тебе,
сложи върху гръдта ми ти ръце,
без обичта ти то е непотребно.
Понякога е просто бучка лед,
щом тръгваш към раздяла с думи тежки,
въздиша като уморен атлет,
прескачащ непрестанните си грешки.
А друг път е най-сетният ти храм -
молитвеник и женското ти миро.
Обичаш да заспиваш в него, знам...
и в пулса му уверен да те има.
И само ти раняваш го до смърт
със хвърлена към другиго усмивка.
Копае в гордостта си като кърт
и в мислите присяда на запивка.
Сърцето мъжко, щом се довери,
готово е до лудост да се врича
и красотата страшно го гори,
жигосва го отвътре - да обича.
И някога, когато спре за миг
в инфарктния си бяг от самотата,
то продължава пак да е войник
на любовта си – истинска и свята.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
