19 mar 2008, 13:10

Мъжът

  Poesía
1.7K 0 14
 

Мъжът,

обичан от безброй жени,

обича само себе си

и то понякога,

когато иска да забрави,

че всъщност

не може да се мрази.

 

Мъжът,

прегръщащ със завързани ръце,

познава много хора,

напива се с някои от тях,

заспива с някои от тези,

с които се напива

и винаги се буди сам.

 

Мъжът,

чиито впримчен поглед

е обходил всяка женска плът,

не може да те види гола,

окото му е пакетирано

и кротува в левия му заден джоб.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...