19 mar 2008, 13:10

Мъжът

  Poesía
1.7K 0 14
 

Мъжът,

обичан от безброй жени,

обича само себе си

и то понякога,

когато иска да забрави,

че всъщност

не може да се мрази.

 

Мъжът,

прегръщащ със завързани ръце,

познава много хора,

напива се с някои от тях,

заспива с някои от тези,

с които се напива

и винаги се буди сам.

 

Мъжът,

чиито впримчен поглед

е обходил всяка женска плът,

не може да те види гола,

окото му е пакетирано

и кротува в левия му заден джоб.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...