Мъжът,
обичан от безброй жени,
обича само себе си
и то понякога,
когато иска да забрави,
че всъщност
не може да се мрази.
Мъжът,
прегръщащ със завързани ръце,
познава много хора,
напива се с някои от тях,
заспива с някои от тези,
с които се напива
и винаги се буди сам.
Мъжът,
чиито впримчен поглед
е обходил всяка женска плът,
не може да те види гола,
окото му е пакетирано
и кротува в левия му заден джоб.
© Мария Василева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
