14 nov 2004, 17:38

Мъжът ми II

  Poesía
1.2K 0 0
Облизах лятото
по бузата, и не
можах да се опаря!
Жадувах да усетя
златна болка,
безброй млекарки
да избият мляко
във стомаха ми,
милиони гъдели
да полазят по вените ми,
да запълзят по извивката на шията,
да заобиколят всяко
назъбено прешленче на гръбнака,
да се спрат за почивка на трапчинките -
преди дупето,
Да се слеят с малката-
задна опашчица…
Ж А Д У В А Х да…

Отворих очи и се обърнах-
МЪЖЪТ МИ СПЕШЕ…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Яна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...