14.11.2004 г., 17:38

Мъжът ми II

1.1K 0 0
Облизах лятото
по бузата, и не
можах да се опаря!
Жадувах да усетя
златна болка,
безброй млекарки
да избият мляко
във стомаха ми,
милиони гъдели
да полазят по вените ми,
да запълзят по извивката на шията,
да заобиколят всяко
назъбено прешленче на гръбнака,
да се спрат за почивка на трапчинките -
преди дупето,
Да се слеят с малката-
задна опашчица…
Ж А Д У В А Х да…

Отворих очи и се обърнах-
МЪЖЪТ МИ СПЕШЕ…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...