14 нояб. 2004 г., 17:38

Мъжът ми II

1.2K 0 0
Облизах лятото
по бузата, и не
можах да се опаря!
Жадувах да усетя
златна болка,
безброй млекарки
да избият мляко
във стомаха ми,
милиони гъдели
да полазят по вените ми,
да запълзят по извивката на шията,
да заобиколят всяко
назъбено прешленче на гръбнака,
да се спрат за почивка на трапчинките -
преди дупето,
Да се слеят с малката-
задна опашчица…
Ж А Д У В А Х да…

Отворих очи и се обърнах-
МЪЖЪТ МИ СПЕШЕ…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Яна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...