14 нояб. 2004 г., 17:38

Мъжът ми II

1.2K 0 0
Облизах лятото
по бузата, и не
можах да се опаря!
Жадувах да усетя
златна болка,
безброй млекарки
да избият мляко
във стомаха ми,
милиони гъдели
да полазят по вените ми,
да запълзят по извивката на шията,
да заобиколят всяко
назъбено прешленче на гръбнака,
да се спрат за почивка на трапчинките -
преди дупето,
Да се слеят с малката-
задна опашчица…
Ж А Д У В А Х да…

Отворих очи и се обърнах-
МЪЖЪТ МИ СПЕШЕ…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Яна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...