25 jun 2012, 1:51

Мъжът на четиридесет

  Poesía » Otra
4.4K 0 13

Мъжът на четиридесет премина

онази златна възраст на Христос,

затуй не мери греховете с крина

и раят му изглежда под въпрос.     

 

Мъжът на четиридесет не гине     

в продажен тил, в задкулисни игри.

Той е строшил рекордите на Гинес,     

щом челяд в страшно време коландри.     

 

Мъжът на четиридесет не бори     

днес мелници, но и държан на връв     

той ще прескочи чуждите стобори,     

за да припали тъмната си кръв.

 

И от Сизиф навярно по-препатил,     

не гледа на нещата през перде:     

той сам избира кой му е приятел     

и този, който ще го предаде.     

 

Мъжът на четиридесет все в дълг е

или така се чувства, раздвоен.     

От кръста му захвърлен, не след дълго   

за птици къща някой ще скове...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивайло Терзийски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ех,Ваше Благородие....Хубаво е , че чета това точно на Рождения Ви Ден...Поздравления!
  • Лееека носталгия усещам май...?
  • Прекрасен стих за тази най-хубава мъжка възраст! Ив, поздравления! От твоя кръст не само къща и за топлината в душата доста ще има!
  • Хубав стих! Краят натъжава! С поздрави, Ив!
  • Благодаря ви:

    voda (Елица Ангелова)
    liliv (Лилия Велчева)
    galina999 (Галина Иванова)
    Иванова (Ина Порчева )
    yotovava (Валентина Йотова)

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...