Мъжът на четиридесет
Мъжът на четиридесет премина
онази златна възраст на Христос,
затуй не мери греховете с крина
и раят му изглежда под въпрос.
Мъжът на четиридесет не гине
в продажен тил, в задкулисни игри.
Той е строшил рекордите на Гинес,
щом челяд в страшно време коландри.
Мъжът на четиридесет не бори
днес мелници, но и държан на връв
той ще прескочи чуждите стобори,
за да припали тъмната си кръв.
И от Сизиф навярно по-препатил,
не гледа на нещата през перде:
той сам избира кой му е приятел
и този, който ще го предаде.
Мъжът на четиридесет все в дълг е
или така се чувства, раздвоен.
От кръста му захвърлен, не след дълго
за птици къща някой ще скове...
© Ивайло Терзийски All rights reserved.
