Мъжът на четиридесет
Мъжът на четиридесет премина
онази златна възраст на Христос,
затуй не мери греховете с крина
и раят му изглежда под въпрос.
Мъжът на четиридесет не гине
в продажен тил, в задкулисни игри.
Той е строшил рекордите на Гинес,
щом челяд в страшно време коландри.
Мъжът на четиридесет не бори
днес мелници, но и държан на връв
той ще прескочи чуждите стобори,
за да припали тъмната си кръв.
И от Сизиф навярно по-препатил,
не гледа на нещата през перде:
той сам избира кой му е приятел
и този, който ще го предаде.
Мъжът на четиридесет все в дълг е
или така се чувства, раздвоен.
От кръста му захвърлен, не след дълго
за птици къща някой ще скове...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Терзийски Всички права запазени
