23 sept 2017, 22:23

Мъжът - поет...

891 3 9

 

Поетите са другите мъже
тях никой не ги иска във живота
с перо в ръката, и въже –
те теглят на съдбата си, хомота.

 

Поетите не стават за обичане
но винаги са жадни за любов
душата им от толкоз разсъбличане
превръща се във тъжен послеслов...

 

Поетът ви открива светове
мечтите му във чужди оживяват
човекът в него, след като умре
творбите му във вечност оцеляват...

 

Не вдигайте ръка срещу поета
той носи пеперудена душа
пазете любовта му като цвете
поникнало, да дава красота.

 

И някога света да се загуби
все някой ще остане след потоп –
поетите! Понякога са луди
но винаги са влюбени до гроб.

 

Все нещо ще живее и след нас.
Поискай ме сега! Да спра да пиша!
Децата ни след време ще четат
поетите как могат да обичат...

 

Danny Diester
29.08.2017

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Данаил Антонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...