23 sept 2017, 22:23

Мъжът - поет...

894 3 9

 

Поетите са другите мъже
тях никой не ги иска във живота
с перо в ръката, и въже –
те теглят на съдбата си, хомота.

 

Поетите не стават за обичане
но винаги са жадни за любов
душата им от толкоз разсъбличане
превръща се във тъжен послеслов...

 

Поетът ви открива светове
мечтите му във чужди оживяват
човекът в него, след като умре
творбите му във вечност оцеляват...

 

Не вдигайте ръка срещу поета
той носи пеперудена душа
пазете любовта му като цвете
поникнало, да дава красота.

 

И някога света да се загуби
все някой ще остане след потоп –
поетите! Понякога са луди
но винаги са влюбени до гроб.

 

Все нещо ще живее и след нас.
Поискай ме сега! Да спра да пиша!
Децата ни след време ще четат
поетите как могат да обичат...

 

Danny Diester
29.08.2017

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Данаил Антонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...