Sep 23, 2017, 10:23 PM

Мъжът - поет...

887 3 9

 

Поетите са другите мъже
тях никой не ги иска във живота
с перо в ръката, и въже –
те теглят на съдбата си, хомота.

 

Поетите не стават за обичане
но винаги са жадни за любов
душата им от толкоз разсъбличане
превръща се във тъжен послеслов...

 

Поетът ви открива светове
мечтите му във чужди оживяват
човекът в него, след като умре
творбите му във вечност оцеляват...

 

Не вдигайте ръка срещу поета
той носи пеперудена душа
пазете любовта му като цвете
поникнало, да дава красота.

 

И някога света да се загуби
все някой ще остане след потоп –
поетите! Понякога са луди
но винаги са влюбени до гроб.

 

Все нещо ще живее и след нас.
Поискай ме сега! Да спра да пиша!
Децата ни след време ще четат
поетите как могат да обичат...

 

Danny Diester
29.08.2017

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Антонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...