Поетите са другите мъже
тях никой не ги иска във живота
с перо в ръката, и въже –
те теглят на съдбата си, хомота.
Поетите не стават за обичане
но винаги са жадни за любов
душата им от толкоз разсъбличане
превръща се във тъжен послеслов...
Поетът ви открива светове
мечтите му във чужди оживяват
човекът в него, след като умре
творбите му във вечност оцеляват...
Не вдигайте ръка срещу поета
той носи пеперудена душа
пазете любовта му като цвете
поникнало, да дава красота.
И някога света да се загуби
все някой ще остане след потоп –
поетите! Понякога са луди
но винаги са влюбени до гроб.
Все нещо ще живее и след нас.
Поискай ме сега! Да спра да пиша!
Децата ни след време ще четат
поетите как могат да обичат...
Danny Diester
29.08.2017
© Данаил Антонов Всички права запазени