Мъка

Колко нощи плаках за тебе,
колко стихове редих.
Исках само ти да си до мене,
до мене тъй неустоим.
Показах ти какво желая,
но май погрешно ме разбра,
исках аз да стъпя в рая,
но отидох в калта.
Мислех, че за тебе знача нещо,
че не чувстваш студ към мен.
Не, ти просто ме използва,
ще си признаеш някой ден.
Аз съм смешна в твоите очи,
просто малко момиче, играчка,
което ти жестоко нарани
и на шега сърцето му ти смачка.