Jul 17, 2006, 9:09 PM

Мъка

  Poetry
721 0 0
Колко нощи плаках за тебе,
колко стихове редих.
Исках само ти да си до мене,
до мене тъй неустоим.
Показах ти какво желая,
но май погрешно ме разбра,
исках аз да стъпя в рая,
но отидох в калта.
Мислех, че за тебе знача нещо,
че не чувстваш студ към мен.
Не, ти просто ме използва,
ще си признаеш някой ден.
Аз съм смешна в твоите очи,
просто малко момиче, играчка,
което ти жестоко нарани
и на шега сърцето му ти смачка.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веселина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...