17.07.2006 г., 21:09

Мъка

719 0 0
Колко нощи плаках за тебе,
колко стихове редих.
Исках само ти да си до мене,
до мене тъй неустоим.
Показах ти какво желая,
но май погрешно ме разбра,
исках аз да стъпя в рая,
но отидох в калта.
Мислех, че за тебе знача нещо,
че не чувстваш студ към мен.
Не, ти просто ме използва,
ще си признаеш някой ден.
Аз съм смешна в твоите очи,
просто малко момиче, играчка,
което ти жестоко нарани
и на шега сърцето му ти смачка.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...