17 июл. 2006 г., 21:09

Мъка

722 0 0
Колко нощи плаках за тебе,
колко стихове редих.
Исках само ти да си до мене,
до мене тъй неустоим.
Показах ти какво желая,
но май погрешно ме разбра,
исках аз да стъпя в рая,
но отидох в калта.
Мислех, че за тебе знача нещо,
че не чувстваш студ към мен.
Не, ти просто ме използва,
ще си признаеш някой ден.
Аз съм смешна в твоите очи,
просто малко момиче, играчка,
което ти жестоко нарани
и на шега сърцето му ти смачка.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веселина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...