Написано от Ники (Lingerie) и Нели (Nella_gold)
Мълча.
Предпочитам да го направя така
и застанала с лице към онази стена
на обозримата мимолетност,
да възвелича
една кратка дума,
изпълнена с аромат на цветен изгрев.
Възпламенена от
фееричната магия на сърцата,
граничеща с лудост,
за да остане
на кладата на вечността.
По-иначе казано: Любовта човешка.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
