Написано от Ники (Lingerie) и Нели (Nella_gold)
Мълча.
Предпочитам да го направя така
и застанала с лице към онази стена
на обозримата мимолетност,
да възвелича
една кратка дума,
изпълнена с аромат на цветен изгрев.
Възпламенена от
фееричната магия на сърцата,
граничеща с лудост,
за да остане
на кладата на вечността.
По-иначе казано: Любовта човешка.
© Нели All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
