24 jun 2020, 1:05

Мълчалив монолог

1.9K 16 18

Ще те мълча. Разяждай безразборно.
Мълчанието често насърчава.
Мълча те гръмогласно и нахално.
Мълча като затишие за буря.

 

Разкъсвай всяка моя жива тъкан,
от дръзката ми кръв се утолявай.
Нахлуй в съня ми, ако още дишам.
Ще те мълча и в пика на запоя.

 

Сега мълча. Не се разколебавай!
Мълча, защото знам къде ме водиш.
Защото знам, че трябва да подминем
на грохота заветната повеля.

 

По звездния шпалир когато кривна
и общият ни поход се разделя,
ще ми простиш безмълвния сценарий,
а аз ще имам глас да проговоря:

 

- В най-челния ни сблъсък ме зачена,
износи ме до сетния си писък...
Не ме подведе, Спътнице избрана.
Сполай ти и прощавай, Болко моя!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мая Нарлиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...