20 nov 2007, 11:06

Мълчаливи дни 

  Poesía » Otra
1127 0 28

Дойдоха мълчаливите ни дни -
онези същите, които ни притискат,
одрипавели от умиращи мечти
и убиващи ни, без да искат.

Говоря си до лудост - в монолог.
Кога ми натежа да съм сама?
Предричам себе си - като пророк
и сривам се в безумна руина.

Изричам се на глас - до втръсване
и дърпам незапалена цигара,
разпъвам нервите до скъсване
и плачат като струни на китара.

Не поглеждам вече към перваза,
с прашен поглед, наслояващ,
за любовта ми няма точна фраза,
нито ден - погрешно обещаващ.

© Елица Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??