20 нояб. 2007 г., 11:06

Мълчаливи дни 

  Поэзия » Другая
1129 0 28

Дойдоха мълчаливите ни дни -
онези същите, които ни притискат,
одрипавели от умиращи мечти
и убиващи ни, без да искат.

Говоря си до лудост - в монолог.
Кога ми натежа да съм сама?
Предричам себе си - като пророк
и сривам се в безумна руина.

Изричам се на глас - до втръсване
и дърпам незапалена цигара,
разпъвам нервите до скъсване
и плачат като струни на китара.

Не поглеждам вече към перваза,
с прашен поглед, наслояващ,
за любовта ми няма точна фраза,
нито ден - погрешно обещаващ.

© Елица Стоянова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??