23 abr 2007, 1:14

мълчаливият

  Poesía
766 0 7
 




Мълчаливият


СЛЕД ТОЛКОВА ГОДИНИ ПРЕМЪЛЧАВАНЕ

езикът зад зъбите му е каменен

и само вощеничките в очите му

трептят

и отличават го от мъртвите.



Той може да те пусне в свойта къщица,

да тури хляб и вино на трапезата,

но твоята обувка ще се спъне

във прага му - оттам започва

кладенец...



Поспри се пред Великото Внимание,

с което, вслушан в Дъното, той чува Музика!

... А думите летят покрай ушите му

и пръскат се

като пера

на ангели.



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Забраван Забраванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Докосване до мъдростта! Прекрасно е
  • Великолепно.Образът е жив в мъртвешкото мълчание.
    Любо
  • Различен, по някакъв странен начин.
    Интересно и замислящо.
    Харесва ми.

    Поздрав и усмивка.
  • Настръхнах!Много дълбоко се потъва от стиха ти!
  • БРАВО!Завьршека е много добьр

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...