23 abr 2007, 1:14

мълчаливият

  Poesía
769 0 7
 




Мълчаливият


СЛЕД ТОЛКОВА ГОДИНИ ПРЕМЪЛЧАВАНЕ

езикът зад зъбите му е каменен

и само вощеничките в очите му

трептят

и отличават го от мъртвите.



Той може да те пусне в свойта къщица,

да тури хляб и вино на трапезата,

но твоята обувка ще се спъне

във прага му - оттам започва

кладенец...



Поспри се пред Великото Внимание,

с което, вслушан в Дъното, той чува Музика!

... А думите летят покрай ушите му

и пръскат се

като пера

на ангели.



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Забраван Забраванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Докосване до мъдростта! Прекрасно е
  • Великолепно.Образът е жив в мъртвешкото мълчание.
    Любо
  • Различен, по някакъв странен начин.
    Интересно и замислящо.
    Харесва ми.

    Поздрав и усмивка.
  • Настръхнах!Много дълбоко се потъва от стиха ти!
  • БРАВО!Завьршека е много добьр

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...