Apr 23, 2007, 1:14 AM

мълчаливият

  Poetry
767 0 7
 




Мълчаливият


СЛЕД ТОЛКОВА ГОДИНИ ПРЕМЪЛЧАВАНЕ

езикът зад зъбите му е каменен

и само вощеничките в очите му

трептят

и отличават го от мъртвите.



Той може да те пусне в свойта къщица,

да тури хляб и вино на трапезата,

но твоята обувка ще се спъне

във прага му - оттам започва

кладенец...



Поспри се пред Великото Внимание,

с което, вслушан в Дъното, той чува Музика!

... А думите летят покрай ушите му

и пръскат се

като пера

на ангели.



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Забраван Забраванов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Докосване до мъдростта! Прекрасно е
  • Великолепно.Образът е жив в мъртвешкото мълчание.
    Любо
  • Различен, по някакъв странен начин.
    Интересно и замислящо.
    Харесва ми.

    Поздрав и усмивка.
  • Настръхнах!Много дълбоко се потъва от стиха ти!
  • БРАВО!Завьршека е много добьр

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...