Apr 23, 2007, 1:14 AM

мълчаливият

  Poetry
768 0 7
 




Мълчаливият


СЛЕД ТОЛКОВА ГОДИНИ ПРЕМЪЛЧАВАНЕ

езикът зад зъбите му е каменен

и само вощеничките в очите му

трептят

и отличават го от мъртвите.



Той може да те пусне в свойта къщица,

да тури хляб и вино на трапезата,

но твоята обувка ще се спъне

във прага му - оттам започва

кладенец...



Поспри се пред Великото Внимание,

с което, вслушан в Дъното, той чува Музика!

... А думите летят покрай ушите му

и пръскат се

като пера

на ангели.



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Забраван Забраванов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Докосване до мъдростта! Прекрасно е
  • Великолепно.Образът е жив в мъртвешкото мълчание.
    Любо
  • Различен, по някакъв странен начин.
    Интересно и замислящо.
    Харесва ми.

    Поздрав и усмивка.
  • Настръхнах!Много дълбоко се потъва от стиха ти!
  • БРАВО!Завьршека е много добьр

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...