Мълчаливият
СЛЕД ТОЛКОВА ГОДИНИ ПРЕМЪЛЧАВАНЕ
езикът зад зъбите му е каменен
и само вощеничките в очите му
трептят
и отличават го от мъртвите.
Той може да те пусне в свойта къщица,
да тури хляб и вино на трапезата,
но твоята обувка ще се спъне
във прага му - оттам започва
кладенец...
Поспри се пред Великото Внимание,
с което, вслушан в Дъното, той чува Музика!
... А думите летят покрай ушите му
и пръскат се
като пера
на ангели.
© Забраван Забраванов Всички права запазени