Сълзи...
Защо ли небето сълзи?
Дали му е тъжно
за неговото си слънце
и за птичките,
които облаците
с крилата си галят,
или му е мъчно за листата,
с които дърветата нощем
приказки му разказват?
А може би
за цветята тъжи
и за всички пеперуди и пчели,
които валс над тях играят...
или пък
за росата,
в която сутрин се оглежда?
Не казва...
мълчаливо тъжи.
Небето сълзи.
© Ласка Александрова Todos los derechos reservados
Плаче небето, защо ли? Може би заради
човешките сърца, лишени от истинска обич
и истинска светлина... Много ми хареса стиха ти!
ПОЗДРАВИ! БЪДИ!