19 feb 2011, 15:28

Мълчаливо

931 0 6

 

 

 

Сълзи...

Защо ли небето сълзи?

Дали му е тъжно

за неговото си слънце

и за птичките,

които облаците

с крилата си галят,

или му е мъчно за листата,

с които дърветата нощем

приказки му разказват?

А може би

за цветята тъжи

и за всички пеперуди и пчели,

които валс над тях играят...

или пък

за росата,

в която сутрин се оглежда?

Не казва...

мълчаливо тъжи.

 

Небето сълзи.

 

 


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ласка Александрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Красив елегичен стих, докосващ сърцето!
    Плаче небето, защо ли? Може би заради
    човешките сърца, лишени от истинска обич
    и истинска светлина... Много ми хареса стиха ти!
    ПОЗДРАВИ! БЪДИ!
  • Красиво е разплаканото ти небе!Поздрав!
  • Красиво е твоето мълчаливо небе! Поздрави!
  • Потопих се в красотата на небесното мълчание... Поздрав за теб!
  • Може би, защото е забравило за вярта, че след есента идва пролет и всичко, за което днес тъжи,утре ще му се върне стократно...Не само красив,макар и тъжен пейзаж, но и дълбока философия съзирам в стиха ти!Поздрав!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...