19 февр. 2011 г., 15:28

Мълчаливо

935 0 6

 

 

 

Сълзи...

Защо ли небето сълзи?

Дали му е тъжно

за неговото си слънце

и за птичките,

които облаците

с крилата си галят,

или му е мъчно за листата,

с които дърветата нощем

приказки му разказват?

А може би

за цветята тъжи

и за всички пеперуди и пчели,

които валс над тях играят...

или пък

за росата,

в която сутрин се оглежда?

Не казва...

мълчаливо тъжи.

 

Небето сълзи.

 

 


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ласка Александрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Красив елегичен стих, докосващ сърцето!
    Плаче небето, защо ли? Може би заради
    човешките сърца, лишени от истинска обич
    и истинска светлина... Много ми хареса стиха ти!
    ПОЗДРАВИ! БЪДИ!
  • Красиво е разплаканото ти небе!Поздрав!
  • Красиво е твоето мълчаливо небе! Поздрави!
  • Потопих се в красотата на небесното мълчание... Поздрав за теб!
  • Може би, защото е забравило за вярта, че след есента идва пролет и всичко, за което днес тъжи,утре ще му се върне стократно...Не само красив,макар и тъжен пейзаж, но и дълбока философия съзирам в стиха ти!Поздрав!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...