23 ago 2012, 10:01

Мълчаливо утро

  Poesía
755 0 6

Мълчаливото утро угасва.

Потъва в повтарящ се ден.

Небето, сякаш на тясно,

спуска се бавно връз мен.

Ни звук, ни полъх на вятър,

застинало, мрачно сърце.

Нашето утре - театър

във твоите празни ръце.

Мълчаливото утро обгръща

света ни със хлад и тъга.

Мисли с воали загръщам -

колко сме тихи сега.

Да потъмен във нашето утро,

щом то се оказва последно.

Дано да сме други от утре.

И дано пак се намерим...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Някоя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...