Мълчаливо утро
Мълчаливото утро угасва.
Потъва в повтарящ се ден.
Небето, сякаш на тясно,
спуска се бавно връз мен.
Ни звук, ни полъх на вятър,
застинало, мрачно сърце.
Нашето утре - театър
във твоите празни ръце.
Мълчаливото утро обгръща
света ни със хлад и тъга.
Мисли с воали загръщам -
колко сме тихи сега.
Да потъмен във нашето утро,
щом то се оказва последно.
Дано да сме други от утре.
И дано пак се намерим...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Някоя Всички права запазени
