23 авг. 2012 г., 10:01
Мълчаливото утро угасва.
Потъва в повтарящ се ден.
Небето, сякаш на тясно,
спуска се бавно връз мен.
Ни звук, ни полъх на вятър,
застинало, мрачно сърце.
Нашето утре - театър
във твоите празни ръце.
Мълчаливото утро обгръща
света ни със хлад и тъга.
Мисли с воали загръщам -
колко сме тихи сега. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация