Пътят сякаш съвсем се оголи...
В кални стъпки избяга денят.
Като свещи, две тъжни тополи
тишина край реката редят...
Шепа студ е последното съмване...
Мръзне моята чиста душа.
Аз отново за никъде тръгвам,
за да търся онази вода,
дето седма ще бликне във извора.
Седем утрини там ще стоя,
а когато звезди я пречистят,
ще ти сипя мълчана вода. ...