Мълчана вода
Пътят сякаш съвсем се оголи...
В кални стъпки избяга денят.
Като свещи, две тъжни тополи
тишина край реката редят...
Шепа студ е последното съмване...
Мръзне моята чиста душа.
Аз отново за никъде тръгвам,
за да търся онази вода,
дето седма ще бликне във извора.
Седем утрини там ще стоя,
а когато звезди я пречистят,
ще ти сипя мълчана вода.
Казват, болките тя изцелява –
лудо биле в сърце и душа.
Греховете дори опрощава
щом реши да спаси любовта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йорданка Господинова Всички права запазени
