5 mar 2016, 19:44

Мълчание

891 0 0

Познах те в слънчев ден,

Какво като навън вали.

Като дете със теб бях откровен

И ти със мене бе така, нали.

 

Погледна плахо ти към мен,

Видях най - милите очи.

От тебе аз бях запленен

И бях изпълнен със мечти...

 

Да, пулсът беше ускорен,

Сърцето ми още гори,

От теб да бъда приютен,

Да бъдеш вечно с мене ти.

 

А ето че сега съм съкрушен,

Душата ми за теб кърви.

С мълчание бях повален

Срази ме ти без думичка дори...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милен Кръстев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...