5 мар. 2016 г., 19:44

Мълчание

894 0 0

Познах те в слънчев ден,

Какво като навън вали.

Като дете със теб бях откровен

И ти със мене бе така, нали.

 

Погледна плахо ти към мен,

Видях най - милите очи.

От тебе аз бях запленен

И бях изпълнен със мечти...

 

Да, пулсът беше ускорен,

Сърцето ми още гори,

От теб да бъда приютен,

Да бъдеш вечно с мене ти.

 

А ето че сега съм съкрушен,

Душата ми за теб кърви.

С мълчание бях повален

Срази ме ти без думичка дори...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милен Кръстев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...