5 мар. 2016 г., 19:44

Мълчание

890 0 0

Познах те в слънчев ден,

Какво като навън вали.

Като дете със теб бях откровен

И ти със мене бе така, нали.

 

Погледна плахо ти към мен,

Видях най - милите очи.

От тебе аз бях запленен

И бях изпълнен със мечти...

 

Да, пулсът беше ускорен,

Сърцето ми още гори,

От теб да бъда приютен,

Да бъдеш вечно с мене ти.

 

А ето че сега съм съкрушен,

Душата ми за теб кърви.

С мълчание бях повален

Срази ме ти без думичка дори...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милен Кръстев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...