5.03.2016 г., 19:44 ч.

Мълчание 

  Поезия » Любовна
628 0 0

Познах те в слънчев ден,

Какво като навън вали.

Като дете със теб бях откровен

И ти със мене бе така, нали.

 

Погледна плахо ти към мен,

Видях най - милите очи.

От тебе аз бях запленен

И бях изпълнен със мечти...

 

Да, пулсът беше ускорен,

Сърцето ми още гори,

От теб да бъда приютен,

Да бъдеш вечно с мене ти.

 

А ето че сега съм съкрушен,

Душата ми за теб кърви.

С мълчание бях повален

Срази ме ти без думичка дори...

 

 

© Милен Кръстев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??