Познах те в слънчев ден,
Какво като навън вали.
Като дете със теб бях откровен
И ти със мене бе така, нали.
Погледна плахо ти към мен,
Видях най - милите очи.
От тебе аз бях запленен
И бях изпълнен със мечти...
Да, пулсът беше ускорен,
Сърцето ми още гори,
От теб да бъда приютен,
Да бъдеш вечно с мене ти.
А ето че сега съм съкрушен,
Душата ми за теб кърви.
С мълчание бях повален
Срази ме ти без думичка дори...
© Милен Кръстев Всички права запазени