Mar 5, 2016, 7:44 PM

Мълчание

  Poetry » Love
896 0 0

Познах те в слънчев ден,

Какво като навън вали.

Като дете със теб бях откровен

И ти със мене бе така, нали.

 

Погледна плахо ти към мен,

Видях най - милите очи.

От тебе аз бях запленен

И бях изпълнен със мечти...

 

Да, пулсът беше ускорен,

Сърцето ми още гори,

От теб да бъда приютен,

Да бъдеш вечно с мене ти.

 

А ето че сега съм съкрушен,

Душата ми за теб кърви.

С мълчание бях повален

Срази ме ти без думичка дори...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милен Кръстев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...