4 sept 2012, 19:14

Мълчание

  Poesía
1.2K 1 14

Добрата дума с писък отлетя,
а лоши да мълвя - не ми прилича.
Не ме е страх от чувство за вина,
но да ранявам - просто не обичам.

И няма смисъл своята тъга
да разпилявам в хорските вселени.
"Не можеш ли да носиш светлина -
мълчи!" - това е верую за мене.

И аз мълча. Излишните слова
по-празни са от счупени стакани.
И вятърът мълчи. А пустошта
люлее ме в коравите си длани.

Отвежда ме до онзи чуден бряг,
където няма думи - те са мъртви,
затворени в огромен саркофаг,
по който само червеи чегъртат.

Мълчанието диша в моя свят,
а мислите ми ехото повтаря
на друг език - враждебен, непознат
и с тишината само разговарям.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вики Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...