4 сент. 2012 г., 19:14

Мълчание

1.2K 1 14

Добрата дума с писък отлетя,
а лоши да мълвя - не ми прилича.
Не ме е страх от чувство за вина,
но да ранявам - просто не обичам.

И няма смисъл своята тъга
да разпилявам в хорските вселени.
"Не можеш ли да носиш светлина -
мълчи!" - това е верую за мене.

И аз мълча. Излишните слова
по-празни са от счупени стакани.
И вятърът мълчи. А пустошта
люлее ме в коравите си длани.

Отвежда ме до онзи чуден бряг,
където няма думи - те са мъртви,
затворени в огромен саркофаг,
по който само червеи чегъртат.

Мълчанието диша в моя свят,
а мислите ми ехото повтаря
на друг език - враждебен, непознат
и с тишината само разговарям.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вики Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...