4 сент. 2012 г., 19:14

Мълчание

1.2K 1 14

Добрата дума с писък отлетя,
а лоши да мълвя - не ми прилича.
Не ме е страх от чувство за вина,
но да ранявам - просто не обичам.

И няма смисъл своята тъга
да разпилявам в хорските вселени.
"Не можеш ли да носиш светлина -
мълчи!" - това е верую за мене.

И аз мълча. Излишните слова
по-празни са от счупени стакани.
И вятърът мълчи. А пустошта
люлее ме в коравите си длани.

Отвежда ме до онзи чуден бряг,
където няма думи - те са мъртви,
затворени в огромен саркофаг,
по който само червеи чегъртат.

Мълчанието диша в моя свят,
а мислите ми ехото повтаря
на друг език - враждебен, непознат
и с тишината само разговарям.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вики Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...