4.09.2012 г., 19:14

Мълчание

1.2K 1 14

Добрата дума с писък отлетя,
а лоши да мълвя - не ми прилича.
Не ме е страх от чувство за вина,
но да ранявам - просто не обичам.

И няма смисъл своята тъга
да разпилявам в хорските вселени.
"Не можеш ли да носиш светлина -
мълчи!" - това е верую за мене.

И аз мълча. Излишните слова
по-празни са от счупени стакани.
И вятърът мълчи. А пустошта
люлее ме в коравите си длани.

Отвежда ме до онзи чуден бряг,
където няма думи - те са мъртви,
затворени в огромен саркофаг,
по който само червеи чегъртат.

Мълчанието диша в моя свят,
а мислите ми ехото повтаря
на друг език - враждебен, непознат
и с тишината само разговарям.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вики Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...