Мълчание
Ти ме питаш защо тъй сърдечно
се усмихвам, наблизко смълчан.
Нека друг на ухо цяла вечност
да ти ниже изтъркан гердан.
Нека друг счупи крехката стомна
на смеха ти, да плисне навред.
Ти си идвала тук. Още помня
твоя вишнево-мил силует.
Ти си идвала тук. Предусещам
твойте ласки да тегнат отвън
като грозд, а след сетната среща
ще се пръснат над мене със звън.
Ще ме парне съвсем неусетно
твоят дъх на горещи вълни.
Всяка обич се ражда и крепне
в осветени с мълчание дни...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ивайло Терзийски Todos los derechos reservados
