Barona38 (Ивайло Терзийски) Barona38 (Ивайло Терзийски)
34 348
Jul 28, 2011, 6:21 PM

Мълчание

  Poetry » Love
1.4K 1 22

Ти ме питаш защо тъй сърдечно

се усмихвам, наблизко смълчан.

Нека друг на ухо цяла вечност

да ти ниже изтъркан гердан.

 

Нека друг счупи крехката стомна

на смеха ти, да плисне навред.

Ти си идвала тук. Още помня

твоя вишнево-мил силует.

 

Ти си идвала тук. Предусещам

твойте ласки да тегнат отвън

като грозд, а след сетната среща

ще се пръснат над мене със звън.

 

Ще ме парне съвсем неусетно

твоят дъх на горещи вълни.

Всяка обич се ражда и крепне

в осветени с мълчание дни...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивайло Терзийски All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0