Barona38 (Ивайло Терзийски) Barona38 (Ивайло Терзийски)
34 348
Jul 28, 2011, 6:21 PM

Мълчание

  Poetry » Love
1.4K 1 22

Ти ме питаш защо тъй сърдечно

се усмихвам, наблизко смълчан.

Нека друг на ухо цяла вечност

да ти ниже изтъркан гердан.

 

Нека друг счупи крехката стомна

на смеха ти, да плисне навред.

Ти си идвала тук. Още помня

твоя вишнево-мил силует.

 

Ти си идвала тук. Предусещам

твойте ласки да тегнат отвън

като грозд, а след сетната среща

ще се пръснат над мене със звън.

 

Ще ме парне съвсем неусетно

твоят дъх на горещи вълни.

Всяка обич се ражда и крепне

в осветени с мълчание дни...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивайло Терзийски All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0