Заставам горе на върха...
Във теснината на ръба потъват стъпките ми.
Пред мен е пропаст,
празнотата в нея е погълнала
дори небето и облаците.
Застинала съм там.
Под мен - светът – далечен, малък,
като нарисуван,
едвам трепти във маранята
и вижда се, че съществува.
Вятърът ме помита – разпалва усмивката ми,
разсъблича ме, оплита косите ми, ...